Виртуална реалност (VR) и добавена реалност (AR) – какво трябва да знаем? 3

С развитието на технологиите ежедневно се сблъскваме с фантастични и нереални нови концепции и технологии. Такава безспорно е концепцията за виртуалната реалност.

Терминът виртуална реалност за първи път е бил използван през 1960 г., като след това отново е станал популярен през 80-те години на миналия век. Повечето хора имат основни разбирания за концепцията за „виртуален свят“. В следващите редове ще се опитаме да изясним какво представлява виртуалната реалност, като за улеснение ще използваме съкращенията AR – augmented reality (добавена реалност), VR – virtual reality (витуална реалност) и MR – mixed reality (смесена реалност).

Последните технически постижения са предпоставка за развитието на нови видове VR (virtual reality) в областта на добавената реалност (AR), а съвсем отскоро и смесената виртуална реалност (MR). В основата си AR, VR и MR представляват създаване на дигитални 3D модели чрез компютър. Тези модели могат да се показват на зрителите по различни начини, а те от своя страна могат да навигират с тях в пространството, дори понякога това да значи само да ги завъртят или преместят в различни посоки.

Преди броени дни (март 2016 г.) компанията Oculus, собственост на Facebook, изпрати на своите клиенти първите бройки от техния нов продукт Rift VR Headset, бележейки началото на едно ново поколение виртуална реалност (VR), създадена специално за потребителите. Ще се опитаме да разкажем малко повече за виртуалната реалност и да се запознаем с динамиката на зараждащите се AR и VR пазари.

AR и MR са толкова нови технологии, че в действителност малко хора биха могли да дадат кратка, ясна и точна дефиниция какво всъщност означават тези термини и с какво се отличават от VR. Търговците на оборудване, съдържание и услуги често използват AR и MR взаимозаменяемо, което допълнително обърква потребителите.

И така, по същество.

VR: Виртуална реалност. VR представлява компютърно генериран стереоскопичен 3D виртуален свят, включително с 3D звук. VR светове са като „заграден двор“ – те са затворена среда, която няма пряка връзка с реалния свят. Участниците имат свободата да се движат навсякъде, където техният виртуален свят позволява. Google Cardboard и Zeiss’s VR One са добри примери за приложение на VR при смартфоните. Въпреки това, VR съдържанието би било най-въздействащо, едва когато се добавят и VR аудио/видео слушалки с придружаващ контролер(и) за движенията на главата и гласов контрол за хоризонта.

Oculus Rift и HTC Vive например, използват външно-позиционирани тракери за по-прецизно проследяване на движенията на главата и тялото, докато Sony PlayStation VR използва камерата на PlayStation, за да постигне същия ефект. Високият клас VR обаче изисква значително повече изчислителни и графични възможности, от тези на днешните смартфони. Виртуалния свят реагира на участниците, затова и съдържанието се възприема като наистина „живо“.

 

AR: Augmented Reality. Това е една от най-актуалните технологии в електронния свят и се счита за продължение на добре познатата виртуална реалност (VR). AR е набор от аудио-визуални технологии, които позволяват на зрителите да видят един реален свят около тях. AR продуктите използват различни техники за добавяне и наслагване на компютърна графика и звук върху зрението и слуха на потребителя. Добавената реалност е мощен инструмент, който намира все повече приложения в рекламния бизнес.

Категорията AR е толкова всеобхватна, че би било трудно да сложим конкретни граници. Най-общо AR представлява среда, която комбинира виртуална реалност и елементи от реалния свят. Например, потребител може да носи прозрачни очила, през които да вижда както реалния свят, така и изображения, генерирани от компютър и проектирани върху картината на околния свят.

Друг пример за добавена реалност е виртуалната пробна за очила. AR помага на потребителя да избере рамки за очилата, техния цвят, както и моделът, който най-добре подхожда на лицето му. Чрез такива приложения клиентите получават много повече информация, което ги улеснява при вземането на решение за покупка на продукта. От друга страна, добавената реалност осигурява на потребителите повече време с продукта, което има изключително значение за увеличаване броя на покупките.

 

VR и AR предоставят много повече възможности за креативност и персонализиране на посланието, в сравнение с традиционната реклама. Виртуалната и добавената реалност не са поредната фантастична и безсмислена технология, която група учени са разработили, а нещо, което много скоро може да се превърне в неразделна част от ежедневието ни.

 

Ако имате нужда от допълнителни пояснения и безплатна консултация относно VR и AR и всичко свързано с иновациите в туризма, ще се радваме да ви помогнем.

Ето тук можете да намерите усмивките на „зелените вратовръзки“ на Clientric: 0888599076 или 02/444 99 07, имейл office[at]clientric.bg или изпратете запитване, ако ви е по-удобно. 🙂

---

Clientric основа Академия за иновации в туризма, с която помагаме безплатно на всички професионалисти в HoReCa сферата да са запознати с най-новите тенденции за дигиталното туристическо развитие. Ето какво споделя нашият маркетинг мениджър Катя Тодорова: 

„Любовта ми към пътуване из красотите на България, в комбинация с ефективността на дигиталния маркетинг и общата ни визия с Андрей Лилов, управител на Clientric и човек с 15-годишен опит в целия туристически бранш, „роди“ Академията. Като личности, които всеки ден се развиват и работят в тази сфера, вярваме, че това е начина да успеем и допринесем за националния приоритет туризъм – не само на думи. Заедно с екипа ни подбрахме набор от инструменти, които са съвременни, иновативни, базирани на маркетинг, софтуерни и интерактивни решения. Основен фокус ни е да обучим и помогнем на българския туризъм да насочи усилията си към увеличаване на директните резервации чрез правилна маркетинг стратегия, увеличаване на каналите за своята онлайн дистрибуция и изграждане на цялостна дигитална идентичност на своя бранд. Резултатите показват до 30% увеличаване на приходите на туристическите обекти с този подход. Мечтаем да видим по-големия % от българския туризъм да показва подобни резултати. Тогава ще сме изпълнили мисията си!“